Макар и с човешка намеса, съоръженията са изцяло натурални и се "изграждат" от корените на каучоковите дървета. Те се насочват така, че да достигнат отсрешния бряг и отново се вкореняват. След известно време стават достатъчно здрави, за да се превърнат в мост. 

Възрастта на някои живи мостове е 500 години и могат да  издържат тежестта на повече от 50 човека наведнъж.  Дължината им варират като има дълги и над 30 метра. Отглеждането на едно съоръжение отнема от 10 до 15 години и най-важното - не се нуждае от ремонт.

Една от най-забележителните структури в Черапунджи е моста на две нива. Той се състои от два моста, намиращи се един над друг.

Въпреки уникалността им преди време местни селяни решили да разрушат мостовете и да изградят на тяхно място стоманени. Срещу тази идея застанал собственик на намиращ се наблизо хотел, който успял да ги убеди, че те са от изключителна важност както от екологични, така и от икономически съображения, тъй като и малкото туристи, които идват да ги видят ще изчезнат. Те се вслушали в думите му и се съгласили да не унищожават вековните естествени мостове и дори започнали да създават нови.


Hobyto.com

http://hobyto.com/post/1641/zhivite-mostove-v-indiya-living-bridges