Пътят на душите: духовни принципи 

1. Душата не се поддава на определения или измер­вания, защото Божието творение няма граници. Най-съдържателното описание на проявената й същност е, че тя представлява интелигентна енергия, която е безсмъртна и се проявява чрез специфични вибра­ционни вълни от светлина и цвят.

2. Всяко човешко същество има една душа, която остава в него до смъртта му. Душите действител­но играят роля в избора на следващото тяло в ци­къла си от прераждания. Появяват се във физическо­то тяло още в майчината му утроба, някъде между четвъртия месец и края на бременността.

3. Всяка душа притежава уникален безсмъртен харак­тер. При съчетаване с човешки мозък тя се слива с емо­ционалния темперамент или човешкото его на това тяло, при което се получава една бременна личност, ко­ято ще съществува само в този живот. Именно то­ва имам предвид под „двойственост на ума".

4.  Макар че паметта на душата е блокирана от съзнанието посредством амнезия, мисловните й мо­дели влияят върху човешкия мозък, пораждайки мо­тивация за дадени действия.

5. Душите се прераждат като човешки същества безброй пъти, за да преминат през различните нива на развитие, преборвайки се с кармични проблеми от минали животи. Така техните знания и мъдрост на­растват, защото между преражданията размишля­ват върху мислите и делата си под ръководството на духовни учители.

6. Нашата планета е един от безбройните свето­ве, които са училища, служещи за напредъка на души­те. По време на физическите си въплъщения на Зе­мята душата има възможност да напредва, като при­добива мъдрост по пътя на опита и грешките. жи­вотът на човека не е предопределен. По време на фи­зическите си прераждания на Земята различните възможности и вероятности, породени от кармични влияния и споразумения на душата, зависят от ней­ната свободна воля.

7.  Земята е място на голяма красота и радост, но и на невежество, омраза, страдания, създадени от чо­века, които са комбинирани с естествени планетарни катаклизми, над които почти нямаме контрол. Неизбежно е, че ще се справяме с тези положителни и отрицателни елементи на земния живот. Духовна зла воля не съществува в Божествения порядък на любов и състрадание, откъдето произхожда душата ни.

8.  Личното просветление идва по вътрешен път и дарява човека със способността да постигне своя­та Божествена сила без посредници.

9. В момента на физическата смърт душата се връ­ща в духовния свят, при източника на своето сът­ворение. Тъй като част от нейната енергия не напус­ка духовния свят по време на прераждането, завръща­щата се душа се съединява отново с нея. По този на­чин духовното й израстване е непрекъснат процес. Ду­ховният свят дава на душата и възможността да си почине и да поразмишлява между преражданията.

10. Душите очевидно участват в духовни групи, към които са прикрепени от създаването си. Учите­ли на всяка група са духовните наставници на ней­ните членове. Духовните другари от групата се прераждат заедно с душата и приемат важни роли в жи­вота й на Земята.

11. Духовният свят явно не е място на действие — или нирвана, — а такова, където душата преживява преход, за да се развие до по-висши енергий­ни форми, способни да творят одушевени и неоду­шевени предмети. Енергията на самата душа е сът­ворена от по-висш източник.

Духовният свят влияе върху определена терито­рия, чиито граници още не са установени, но очевид­но включва нашата Вселена и съседните измерения.

12. При завръщането си душата не вижда в духов­ния свят никакви божества от земните религии. Най-близкият й контакт с Божествената сила е чрез нейния личен духовен наставник и членовете на съ­вета от благосклонни съветници, които наблюдават развитието на всяка душа. Душите от Земята усе­щат присъствието на Божествената свръхдуша или източника, което се излъчва някъде от горе над учас­тващите в индивидуалните им съвети с мъдреци.

13. Духовният свят очевидно се направлява от ви­соко развити непрераждащи се души-специалисти, които регулират работата на поверените им души. Когато стигнат по-високи нива на мъдрост, прераждащите се души престават да се прераждат и заемат мястото си до специалистите, за да помагат на все още прераждащите се. Специалистите обикновено се подбират спо­ред мотивацията, талантите и представянето си.

14. Крайната цел на всички души очевидно е да пос­тигнат съвършенство и да се съединят с източни­ка, който ги е създал.
...

Седалището на съвета

Типична структура на мястото, където душите се срещат със старейшините. Повечето хора виждат това просторно помеще­ние като огромна ротонда с куполообразен таван. Душата влиза в нея от края на коридора (А) или от вътрешен двор. Застава в центъра (В), а водачът - зад нея, обикновено отляво (С). Старей­шините седят на дълга извита маса(D) отсреща. В някои случаи масата е правоъгълна.